ПРОЧЕТЕТЕ РЕВЮТО ОТ “SPIRIT OF METAL” ЗА НОВИЯ НИ АЛБУМ

„Славно завръщане за българската група…“
Цялото ревю на френски тук:
Въпреки всички очаквания, SEVI се завръщат в надпреварата, 4 години след техния пръв и окуражаващ албум “What Lies Beyond“ и 3 години след забалежителния им акустичен шедьовър представен на живо наречен “The other side of SEVI”. Видео клипове към сингли като “Оn my own” и “Don’t hesitate”, наред с многобройни изпълнения за живо налагат международното присъствие на бандата. През 2014г, те вземат участие във фестивала Kavarna Rock, където са избрани да открият вечерта преди банди като Europe, Krokus и Pretty Maids. 2015та пък ги среща с Том Кийфър и неговата банда откривайки първата част на концерта му в София. Точно с тази своя енергия, сега групата се старае да подеме своя възход, търсейки все по-висока стойност в смесицата от тежък и мелодичен рок, и блус.
Става ясно, че бандата започва да вдига летвата на своите приоритети като предлага продукт осъществен много внимателно и детайлно, който представлява смес от перфектно равновесие на инструментал и вокали, и много прецизни аранжименти. Фокусът върху детайлите и стойността резултира в по-добре стиковани композиции и се оказва също толкова ефикасен, ако не и по-ефикасен от колкото в предишния им албум. SEVI ни канят да си проправим път към тях в дух на непоколебима борба под звуците на чувствени куплети.
Първо, трудно е да забравим хитовете споменати по-горе, тъй като те са резултат от взискателност към текста и щателно изваяни акорди. Колкото повече слушаме тези песни, толкова повече те задържат вниманието ни.
От друга страна, с атмосферата на “Lacuna Coil”, динамичното парче “Don’t hesitate” ни отнася със светли и силни рифове, заедно със зашеметяваща ритмика допълнени с феерични вокални импулси от красивата изпълнителка.
Мелодията е слемпла и затова е лесна за запомняне, но тя е разгърната с нюанси, които я правят много по-увлекателна, от колкото може да предположите. Добре изпълнено, това парче (Don’t hesitate) може да бъде сравнено с валяк, който изравнява всичко по пътя си.
Нещо повечето, парчето “On my own”, съчетава изтънчени вокали и добра композиция от ор рок и блус. Следвайки гъвкава ритмика, това класно парче предлага нажежени стихове умело съчетани с лесни за запомянне рефрени изпълнени от предводителката на парада (водещия вокал на групата) напомняща ни на Bif Naked.
Водещата китара с изобилни инструментали, ни поднася една вдъхновена и фокусирана солова композиция – още една златна мина в полза на бандата, която жъне успехи всеки при всяко изпълнение. Респект! Към тези две парчета лесно може да включим и “Screw you, Honey” , което ни праща на диво пътуване внимателно редувайки съблазнителни куплети и невероятни припеви. Парчето дава усещането за дежа-ву, с лека повтавяемост, която обаче не оказва негативно влияние върху хипнотизиращия му ритъм като от друга страна обогатява цялостното му звучене. Така разбираме, че сме изправени пред едно истинско предизвикателство.
Плътни рифове предшестват навлизането на пъргав клавир при “The battle never ends” ,покóрен на мелодичния хард рок стил.Трикове на водещата китара и силен заряд подпалват сцената докато красавицата атакува с изваян и наситен глас, малко в стила на „Ela” Песента е наистина великолепна и публиката лесно бива отнесена от ударната вълна на тези заряди и вокални атаки докато почитеамият клавир не приключи с марша. Нещо повече, развивайки се върху ефирни синтетични мелодии, атмосферата на Goodbye изригва като вулканична лава стичаща се елегентно по своята пътека чрез гласа на богинята.Движението на тази песен е съчетание на клавир и почти независима китара, които си кореспондират като ехо в серия от изключително добре изпълнени акорди.
Едва имайки време да си поеме въздух, публиката не търси удобстото на мек диван, тъй като бива погълната от магнетичната ослепителна скорост и хармоничната оригиналност на момента.
Скоростната Supernatural изстрелва серия от пикови рифове, доставяйки експлозия от комунинкативна енергия. Прямият й, сладко обиден език в съвкупност с партитурите стават свидетели на силна инструментална кохезияСъжаляваме само за мелодията, която не е много разнообразна, не бяга от остновната си линия и не е толкова хипнотизираща колкото при други песни.
Последно, назидателната “One time thing” предлага убийствени рифове, чиито отговор ехти в диаболична ритмична сесия. В това натрупване на агресия, сладката певица облича премяна на лъвица, ревяща със сила преди да нападне плячката си. Публиката стои вцепенена, неспособна да избегне лапите й и острите й зъби, желаеща да се втурне през глава без да спира с треперещи нозе докато не падне от умора.
Бандата също се старае и малко да забави ритъма докато се стреми да запази енергията, която е основополагаща за смелата група.“Destiny“представлява нажежен момент в средно темпо окомплектован със спиращото дъха присъствие на гласа на SEVI. С ритмическата нотка на Доро, този пасаж постига желания ефект под съпровода на потапящи припеви поднесени така добре както и меко легато. Удоволствието от това страхотно заглавие е гарантирано. В същия стил, средно-темповото “Crazy” вдъхновено в блус рок стил се разгръща като че ли върху нажежени въглени. Нервните рифове сграбчили силната ритмика карат тялото да се движи по начин, които не остава незабелязан. Така, като огнестрелно оръжие, песента се зарежда на фона на забавен ритъм, докато красавицата изкусно ни главозамайва, прекъсвана от време на време от кратки, но дръзки китарни сола.
Малко праволинейно, това заглавие е изключителнo пристрастяващо със своят характер, въвличащо слушателя във вихрушката от елементи, които го изграждат. Последно, но не и по важност рифове от бездната ни представят „Bitter of taste” , съблазнителна песен в средно темпо с плътна ритмика сменяща се с по-леки пасажи с невероятно красив ефект. Публиката с удоволствие мята коса във въздуха докато красавицата изпълнява животински модулации, въпреки, че мелодичната линия на песента изглежда максимално опростена.
Обратно на много банди в този стил музика, нашите приятели от SEVI не са възложили всичките си надежди на съблазнението за успокояващи балади с бави ритми, нищо подобно. Имат една балада, но целта й не е да засвири по емоционалните струни на слушателя, който само трябва да я чуе и бива хванат в плен от хармоничите й лирики. Чувствена балада със звученето на звънлво пиано „Not а crime” очарова с хармония и мелодичност, които остават в съзнанието и карат слушателя да се потопи в нея. Истинско удоволствие за сетивата. Нещо повече, слушателят може да се разтопи пред чувстения глас на сирената, плуваща в кристално море – така мек, но в същото време и мощен.
В заключение, въпреки някои мелодични слабости и недостатъчно инструментално разнообразие, стиловото упражнение е убедително чрез повече от професионалната си инструментална техничност, по-зрялото вокално представяне и високото качество на записите, както и явно неразрушимата групова стиковка. Задълбочени познания по хармония бликат от недрата на тази формация като SEVI съблазнява публиката все по-успешно без да се натрапва излишно. Въпреки кратките парчета, понякога твърде кратки, за да разгърнат пълния си потенциал, цялостното впечатление, което групата оставя е в тяхна полза заради подобреното си текстописане и по-добрите акорди. Тази група може да възложи надежди, че ще разшири публиката си, особено с фенове, които обичат точно този тип въздействие и вдъхновение от първото слушане. В очакване на третия им албум, който ще затвърди нашите впечатления, можем спокойно да се насладим на настроението, което ни поднасят SEVI.
Превод: Ива Денева

Няма коментари

Напиши Коментар